Регистрирайте се, за да бъдете винаги информирани за новите ни предложения и специални оферти{

абонамент

отписване

} Нерегулярно може да ви изпращаме специални оферти от наши традиционни партньори.

Мениджър

брой 263, септември 2020

цена: 3.60лв. (печатно издание - 7.00лв.)

цена на годишен абонамент: 75.00 лв.

 

Замислих се за моята дума, определяща ситуацията преди половин година – в първите дни на извънредно положение. Може би е „тишина“. Живея до пазара на „Римската стена“ – несправедливо определян за спокоен район. Вземете стадионите отсреща, концертите в „Борисовата“, новото строителство и старите стържещи трамваи по „Смирненски“, които те будят далеч преди задръстването на близкото кръстовище, за да те подготвят за битката на клаксони – езикът на работещия град.

В първите дни на локдауна този шум умря. Превръщайки „животът в тишина“ в абсолютен оксиморон, въпреки цялата индустрия, изградена около мълчанието, забавянето на темпото и изобщо изключването от реалността. Това ни беше предоставено безплатно.   

Само три-четири дни след обявяването на извънредната тишина обаче някой наблизо я преряза с флекс. За пръв път този звук ми донесе чувство за сигурност. Наречете го и мобилизация. Звъннах на колегите, за да се уверя, че навсякъде някой вече реже нещо с флекс. Потвърдиха. Продължихме.

През тази половин година нещо много по-важно видях, чух и опитах в малкия квартален свят, с който ви занимавам. Докато един свръхоборотен преди денонощен павилион намали работното си време с две трети, един предприемач на пазара го увеличи, превръщайки магазина си в ресторант. В място. Мисля, че той даде началния сигнал с флекса, предвид замаха, с който увеличава площта, масите, менюто, персонала и гостите си.

И шума.

Минавам от там сутрин и вечер, за да си взема дозата мобилизация и увереност, че нищо не може да те спре, когато искаш да поканиш света да живее. И че ни е прекалено рано за тишина. Въпреки още по-трудния път, който ни предстои.

Приятна работа.

Елица Николова